Постинг
05.04.2016 18:43 -
7.ИЛДИ
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6959 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2016 19:02
Прочетен: 6959 Коментари: 14 Гласове:
53
Последна промяна: 05.04.2016 19:02
На Венета /donchevav / обещано.
Мария отиде на рецепцията на хотела. Пиколото я следваше с ръчния багаж и с нескрито възхищение. Рецепцинистът едва не хлъцна като я видя. - Да, мадам! Да, да, да. Добре дошла и приятно пребиваване! - издекламира, подавайки й ключа. - О, щях да забравя! Има съобщение за Вас! - подаде й плик и се поклони. Мария грациозно се отправи към асансьора, следвана от пиколото и погледите на неколцината мъже във фоайето. Тя не искаше да прави впечатление, но грациозността, красотата, чара бяха заложени в нея от детството. Балетът в детската школа също си беше казал думата. С пиколото се раздели пред асансьора. Даде му щедър бакшиш, според нейните разбирания и получи ослепилна усмивка за благодарност. Отговори му по същия начин. Стаята, която беше "само нейна" беше наистина много луксозна и обзаведена с вкус. "Сигурно е и много скъпа. Не бих могла да си я позволя!" - си помисли за миг. После отвори плика и намери визитка, на гърба на която беше написано: "Очаквам те в лобито в 19,30. Ще те позная. Анри" Нищо необичайно и по-различно от това, което й беше казал Пепи. Това я успокои и тя се съблече. Взе гореща вана и се отпусна на отоманката. До срещата имаше още много време. Можеше дори да подремне, но умът й отказваше да й се подчинява. "Дали не се забърквам в нещо нередно и незаконно, от което да не мога да се измъкна с достойнство?" После се успокояваше, че не е престъпление да изпие едно питие с непознат мъж. Възпитанието й беше балканско, много патриархално и не позволяваше такива фриволности. Телефонът звънна и тя се стресна. Беше Пепи. Зад милите и загрижени думи тя заподзря коварство. "Проверява ме. Сигурно е звънил и на рецепцията, но проверява и тук." - Тук съм. Ще изпълня обещанието си! - и ... затвори. Пепи доволно се усмихна в парижкия си офис. Беше получил тлъст "хонорар" за услугата. После щеше да си вземе от Мария и онези 2000 евро, които й даде за тоалети. Те бяха предплатени от Анри, но тя няма от къде да знае. Мария погледна часовника си. Трябваше да се приготви за срещата, защото това си беше среща, макар и чрез посредник. "Ех, Мария! Какви ги вършиш?! Ами Иво?" - забрани си да се измъчва. Нищо лошо не прави. Отива в лобито за едно питие с непознат /"е, какво от това?!"/. Там по това време има много хора. Щяха да поговорят на по едно питие и нищо повече.
Отвори багажа си и извади една шикозна вечерна рокля, която подхождаше на цвета на очите й.
Представяше си, че отива на среща с Иво.
Иво, защо все за него мисли?
Ще му се обади като се прибере в Париж след два дни.
Разпусна косата си, която се разпиля по дълбоко изрязания гръб на роклята като златна мед или медено злато.
Реши да не слага бижута, а само медальона, в който бяха портретите на родителите й. Подарък й беше за абитуриетския бал ...
Ех!
Не сложи и грим, а само лек гланц за устни, който подчертаваше естествената й красота.
Дискретно пръсна от любимия си парфюм, взе чантичката си. Дори не се погледна в огромното огледало.
Тръгна към асансьора.
Мария отиде на рецепцията на хотела. Пиколото я следваше с ръчния багаж и с нескрито възхищение. Рецепцинистът едва не хлъцна като я видя. - Да, мадам! Да, да, да. Добре дошла и приятно пребиваване! - издекламира, подавайки й ключа. - О, щях да забравя! Има съобщение за Вас! - подаде й плик и се поклони. Мария грациозно се отправи към асансьора, следвана от пиколото и погледите на неколцината мъже във фоайето. Тя не искаше да прави впечатление, но грациозността, красотата, чара бяха заложени в нея от детството. Балетът в детската школа също си беше казал думата. С пиколото се раздели пред асансьора. Даде му щедър бакшиш, според нейните разбирания и получи ослепилна усмивка за благодарност. Отговори му по същия начин. Стаята, която беше "само нейна" беше наистина много луксозна и обзаведена с вкус. "Сигурно е и много скъпа. Не бих могла да си я позволя!" - си помисли за миг. После отвори плика и намери визитка, на гърба на която беше написано: "Очаквам те в лобито в 19,30. Ще те позная. Анри" Нищо необичайно и по-различно от това, което й беше казал Пепи. Това я успокои и тя се съблече. Взе гореща вана и се отпусна на отоманката. До срещата имаше още много време. Можеше дори да подремне, но умът й отказваше да й се подчинява. "Дали не се забърквам в нещо нередно и незаконно, от което да не мога да се измъкна с достойнство?" После се успокояваше, че не е престъпление да изпие едно питие с непознат мъж. Възпитанието й беше балканско, много патриархално и не позволяваше такива фриволности. Телефонът звънна и тя се стресна. Беше Пепи. Зад милите и загрижени думи тя заподзря коварство. "Проверява ме. Сигурно е звънил и на рецепцията, но проверява и тук." - Тук съм. Ще изпълня обещанието си! - и ... затвори. Пепи доволно се усмихна в парижкия си офис. Беше получил тлъст "хонорар" за услугата. После щеше да си вземе от Мария и онези 2000 евро, които й даде за тоалети. Те бяха предплатени от Анри, но тя няма от къде да знае. Мария погледна часовника си. Трябваше да се приготви за срещата, защото това си беше среща, макар и чрез посредник. "Ех, Мария! Какви ги вършиш?! Ами Иво?" - забрани си да се измъчва. Нищо лошо не прави. Отива в лобито за едно питие с непознат /"е, какво от това?!"/. Там по това време има много хора. Щяха да поговорят на по едно питие и нищо повече.
Отвори багажа си и извади една шикозна вечерна рокля, която подхождаше на цвета на очите й.
Представяше си, че отива на среща с Иво.
Иво, защо все за него мисли?
Ще му се обади като се прибере в Париж след два дни.
Разпусна косата си, която се разпиля по дълбоко изрязания гръб на роклята като златна мед или медено злато.
Реши да не слага бижута, а само медальона, в който бяха портретите на родителите й. Подарък й беше за абитуриетския бал ...
Ех!
Не сложи и грим, а само лек гланц за устни, който подчертаваше естествената й красота.
Дискретно пръсна от любимия си парфюм, взе чантичката си. Дори не се погледна в огромното огледало.
Тръгна към асансьора.
Тагове:
Мислех по-напред да публикувам друга част, посветена на един приятел, но ти си дама и имаш предимство:).
цитирайЕх, тази българка, събрала е очите на западняците.
цитирайТя е красива млада жена, Краси.
Навсякъде събира очите не само на мъжете:).
На жените също, но със ... завист:).
цитирайНавсякъде събира очите не само на мъжете:).
На жените също, но със ... завист:).
4.
anin -
Кате,
05.04.2016 20:46
05.04.2016 20:46
Стана ми интересно, чакам продължението!
http://katan.blog/lichni-dnevnici/2016/03/25/8-ildi-nashata-mariia.1439720
Ти сякаш разбъркано ни го поднасяш разказа ;))
цитирайhttp://katan.blog/lichni-dnevnici/2016/03/25/8-ildi-nashata-mariia.1439720
Ти сякаш разбъркано ни го поднасяш разказа ;))
Ще го имаш, Ани, но не цялото:).
цитирайРазбъркано е, за да е по-интересно:))).
цитирайБлагодаря ти за посвещението, мила Кате, много ме трогна! Като си помисля, че нарекох тази Мария "дялан камък" и "гражданин на света" в първа част:)))! Представях си, че ще пробие сред научните среди в чужбина, че ще я оценят. Не че оценката в очите на рецепциониста и пиколото е по-ниска:)))) Твоята героиня все повече ми харесва,, но започвам да се притеснявам за нея. Тръпнем в очакване! Хубава вечер, приятелко - и благодаря! Прегръдка!
цитирайНе се трогвай:).
В предишния постинг за Илди-Мария в коментар ти бях обещала:).
"Дялан камък" и "гражданин на света" не е много далече от истинската Мария, в каквато се превръща пред очите ни.
Можеше да пробие в науката, както имаше висок старт от тук, но ... Стечение на обстоятелствата.
Няколко пъти ти пиша, че тя не ми е любима героиня. Терзанията й не са нейни, а мои. Истинската Мария е друга. Тук съм я направила доста "симпатична".
Оценката на рецепциониста и пиколото не е по-ниска:)))) Моята героиня винаги се задържа на повърхността. Не се притеснявай за нея:))).
Няма да представя всичко, което съм написала до сега. Или пък може?! Ще видим. Нека има малко съспенс:).
Хубава вечер и на теб, Венетче! Прегръдка!
цитирайВ предишния постинг за Илди-Мария в коментар ти бях обещала:).
"Дялан камък" и "гражданин на света" не е много далече от истинската Мария, в каквато се превръща пред очите ни.
Можеше да пробие в науката, както имаше висок старт от тук, но ... Стечение на обстоятелствата.
Няколко пъти ти пиша, че тя не ми е любима героиня. Терзанията й не са нейни, а мои. Истинската Мария е друга. Тук съм я направила доста "симпатична".
Оценката на рецепциониста и пиколото не е по-ниска:)))) Моята героиня винаги се задържа на повърхността. Не се притеснявай за нея:))).
Няма да представя всичко, което съм написала до сега. Или пък може?! Ще видим. Нека има малко съспенс:).
Хубава вечер и на теб, Венетче! Прегръдка!
интересна е твоята героиня... много разнопосочно и в същото време
фино и оригинално, живо и съвсем естествено разкриваш образа й.
Не се опитвам да разгадая каквото и да било - не е възможно, колкото
и да се поставяш на мястото на героинята, колкото и да се опитваш
да предвидиш последствията... не е възможно. Чета с удоволствие
и се наслаждавам на приятно и вълнуващо поднесените разкази,
съпреживявам, може би с малко тъга и тревога... но в живота има
всичко - за жалост има и завист, и подлост... но има и ДОБРО !!!
Поздрав и хубав ден, мила приятелко !
цитирайфино и оригинално, живо и съвсем естествено разкриваш образа й.
Не се опитвам да разгадая каквото и да било - не е възможно, колкото
и да се поставяш на мястото на героинята, колкото и да се опитваш
да предвидиш последствията... не е възможно. Чета с удоволствие
и се наслаждавам на приятно и вълнуващо поднесените разкази,
съпреживявам, може би с малко тъга и тревога... но в живота има
всичко - за жалост има и завист, и подлост... но има и ДОБРО !!!
Поздрав и хубав ден, мила приятелко !
Здравей, Таня!
Интересна е наистина, но не й симпатизирам особено.
Разнопосочно, защото публикувам неподредено:).
Последствията ... те са предвидими, но все пак не съвсем:).
Всичко има в живота, затова е шарен и не еднообразен.
Щом четеш с удоволствие писанията ми ще има нещо и за теб:).
Кога и какво? Не знам и аз:).
Поздрави и хубав ден и на теб, мила!
цитирайИнтересна е наистина, но не й симпатизирам особено.
Разнопосочно, защото публикувам неподредено:).
Последствията ... те са предвидими, но все пак не съвсем:).
Всичко има в живота, затова е шарен и не еднообразен.
Щом четеш с удоволствие писанията ми ще има нещо и за теб:).
Кога и какво? Не знам и аз:).
Поздрави и хубав ден и на теб, мила!
и интересно... Думите ми са бедни за да изразя очакванията ми от разказа. Давай Катанче мило!
цитирайНе очаквай прекалено много, за да не се разочароваш:).
цитирай изкусноо....
комплименти...
;P
цитирайкомплименти...
;P
Хаосът започва да си идва на мястото:))).
Потърпи малко:).
Благодаря.
:Д
цитирайПотърпи малко:).
Благодаря.
:Д
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196330
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder