Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2007 20:19 - За ценителите на Маркес
Автор: mmmmmmmmm Категория: Други   
Прочетен: 3492 Коментари: 12 Гласове:
2



 

Габриел Гарсия Маркес

Прощално писмо до приятелите ми

 

Ако Бог забравеше за момент, че съм парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля. Но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха, и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог стихотворение на Бенедит. Песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им. Боже, ако имах едно късче живот. Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими, и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие е в изкачването на стръмния склон. Че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги



Тагове:   Маркес,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много умно!
10.03.2007 10:38
Наистина се поразнообразих и разтоварих. приятно ми беше!
Благодаря!
цитирай
2. injnina - Прекрасно! Друго не би могло и да бъде!
18.03.2007 21:27
Четох и се потапях в мъдростта на живота и смъртта. По-често трябва да си я казваме!
Аз пък харесвам от този автор ето това: Може да не е точен цитат, но така съм го запомнила.
"И когато нежеланата от хората пристигне
ще кажа: Денят бе хубав, нека падне нощта!
Нивата е изорана,
дворът -преметен,
всяко нещо е на мястото си!"
Лека вечер!
цитирай
3. mmmmmmmmm - Да,тук има нещо
21.03.2007 13:10
много дълбоко и истинско.Аз така го чувствам:)
цитирай
4. injnina - На второ четене...
21.03.2007 20:04
няколко пъти си казах това: Защо хората"...спират да се влюбват, когато остареят без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!".
цитирай
5. trevistozelena - ценителите на Маркес
21.03.2007 20:31
...ти благодарят:)
цитирай
6. mmmmmmmmm - trevistozelena
22.03.2007 17:12
удоволствието е взаимно:)
цитирай
7. mmmmmmmmm - injnina,
22.03.2007 17:17
трудно бих отговорила.Мога да се влюбя не зависимо от възрастта си,ако има защо:)
цитирай
8. comfy - Обичам си го аз Маркес и
27.03.2007 14:51
смятам, че заслужено е Нобелов лауреат...

"Сто години самота" е страхотна книга!!!!!

Поздрави! ;)*
цитирай
9. labrija - Да,
27.03.2007 18:05
в прощалното му писмо наистина са думите му като кристал...
Обожавам Маркес - бих могла да чета "Любов по време на холера" всякога и винаги - толкова истории от там нося вече в себе си и винаги има нещо, което да ме върне към тях. А "Сто години самота" първият път ме оплете с всички тези Аурелияновци и Хосе-Аркадиовци, но я прочетох после наистина на едни дъх. А съм си казала, че при следващо прочитане ще им направя родословно дърво :) - на всички Буендия. Не мога все още да разбера, как така може да пише по този начин, с който ти дава онова желание да не оставяш книгата, при това почти без дизлози!!! И разказите му - те също са прекрасни (първият раказ, който му прочетох, беше "Най-красивият удавник" - надявам се не греша заглавието). Обожавам начина, по който преплита вълшебството с това, което е наистина така. И може би между двете няма разлика - знам ли...

Поздрави!!!
цитирай
10. mmmmmmmmm - Трудно ми е
27.03.2007 18:29
да кажа защо обичам да го чета...Но обичам!!!:)))
цитирай
11. анонимен - Markes
14.04.2007 16:33
Molq Vi hajete mi otkade da izteglq tazi kniga Lubov po vreme na holera
цитирай
12. mmmmmmmmm - Съжалявам...
16.04.2007 17:56
не мога да помогна...Дано някой знае и каже.
Приятна вечер :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mmmmmmmmm
Категория: Лични дневници
Прочетен: 775315
Постинги: 108
Коментари: 2815
Гласове: 19948
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930